„- 300 метра поезия!- 3000 фута на Шекспир! ”Повечето от нас историци на филмите трябва да са запознати с тази линия.Ето как високопоставените журналисти се подиграваха на ранните опити на киното за литературни адаптации.През 1910-те се приема за даденост, че в царството на поезията и изкуствата няма място за числа и мерки.По ирония на съдбата онези, които са казвали това, сякаш забравят, че това, което прави поезията различна от прозата, е използването на метрични форми на реч, така че краката и метрите са толкова подходящи за творчеството на Шекспир, колкото и Шекспировите тропи и героите на Шекспир .... В стихпроучвания, учените преброяват срички, крака и напрежения;във филмовите изследвания ние правим снимки."Ако използвам една дума, ще трябва да кажа време", каза Чък Норис в скорошно интервю за "Нощната линия на ABC", отговаряйки какъв атрибут му спечели шест световни титли по карате."Времето, което мисля, беше моето ключово нещо. Успях да разбера времето, за да затворя разликата между опонента си и себе си и да се върна назад. И това беше, според мен, ключът."Подобно на бойните изкуства или като поезия и музика, киното е изкуството на времето.Това обяснява защо в началото на филмовите създатели като Абел Ганс или Дзига Вертов през 20-те години на миналия век, или като Петър Кубелка или Кърт Крен през 60-те години на миналия век не само са броили кадрите при редактирането, но и са изготвили сложни диаграми и цветни графики, за да визуализират ритъма набъдещият им филм.Това обяснява и защо редица учени, които се интересуват от историята на филмовия стил (като Бари Солт в Англия, Дейвид Бордуел и Кристин Томпсън в САЩ или Чарлз О'Брайън в Канада), отчитат снимките и продължителността на филма за изчисляване на средната дължина на снимкитена филмите и / или използват тези данни в своето проучване.